ПАРАЛАКС —Речник на българския език — алтернативна версия

ПАРАЛА̀КС м. 1. Физ. Видимо изменение на положението на предмет, когато се наблюдава от различни места. Ние говорихме за паралакса тогава, когато правихме опита с едно топче, завързано за конец. Ти сам каза.., че топчето ще видим на различни места върху стената в зависимост от това, откъде го гледаме. Г. Томалевски, АН, 263.

2. Астрон. Ъгълът, образуван в центъра на небесно тяло от две въображаеми линии, едната от които започва от центъра на Земята, а другата — от точката върху Земята, от която се наблюдава тялото, служещ за измерване на разстоянието до съответното небесно тяло. Две столетия минават преди на Василий Струве в Пулково да се удаде през 1836 г. да направи нова крачка: да измери предсказаното от Галилей най-малко изместване на звездите [паралакс], дължащо се на годишното движение на Земята около Слънцето. И. Спасова, ЧК (превод), 26.

◊ Годишен паралакс. Астрон. Ъгълът, под който се вижда голямата полуос на земната орбита от дадено небесно светило. Под годишен паралакс на една звезда разбираме ъгъла, под който един въображаем наблюдател от звездата би видял радиуса на земната орбита, перпендикулярен на зрителния лъч. Р. Андрейчин и др., Астр. ХI кл, 1964, 56. Денонощен паралакс. Астрон. Ъгълът, под който би се виждал радиусът на земното кълбо от дадено небесно светило. — Искаш да кажеш, професоре, че този ъгъл е същият, под който един наблюдател.. ще види радиуса на Земята. — Отлично, Ради! Тъкмо това е определението за денонощния паралакс. Г. Томалевски, АН, 264.

— От гр. παράλλαξις 'промяна'.