ПАРАЛЕЛИЗЪМ —Речник на българския език — алтернативна версия

ПАРАЛЕЛЍЗЪМ, ‑змът, ‑зма, мн. няма, м. 1. Геом. Еднаква отдалеченост една от друга на прави линии и равнини.

2. Книж. Съпоставяне между две явления с цел да се подчертае сходството им. Промените в безсъзнанието.. могат да стават независимо от промените в съзнанието; те не са свързани с последните в непосредна каузална връзка, нито пък могат да бъдат поставени в отношение на паралелизъм към последните. БР, 1931, кн. 8, 294.

3. Литер. Художествен похват, при който се съпоставят два образа или два синтактично еднакви израза. Те [богомилските сказания] владеят напевният дъх на източния паралелизъм. Н. Райнов, БЛ, 12. От самоуверения, горд колос [стария Герак] на стария патриархален свят на края остава само развалина,.. Сполучливо намереният психологически паралелизъм с отсичането на бора идва да завърши художествена идея. ОФ, 1958, бр. 4193, 3.

— От гр. παραλληλισμός през рус. параллелизм.