ПАРАЛЕЛОГРАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

ПАРАЛЕЛОГРА̀М м. Мат. Успоредник. Ако паралелограмът се деформира така, че да не се изменят основата и височината му, лицето му остава постоянно. Матем., 1965, кн. 1, 6. Четвероъгълник, в който срещуположните страни са успоредни, ся нарича паралелограм. И. Гюзелев, КВГ (превод), 36. Площта на правоъгълника или площта на всякой паралелограм е равна с основанието, помножено на висотата. В. Груев, НПГ, 27.

— От гр. παραλληλόσραμμον през нем. Parallelogramm или рус. параллелограм.