ПАРА̀ЛИЗА

ПАРА̀ЛИЗА ж. 1. Мед. Болестно състояние, при което тялото или негов орган стават временно или трайно неподвижни и безчувствени поради увреждане на централната нервна система или на периферен нерв; парализ, паралич. Отровата на привидно безстрастните влечуги [змиите] е толкова силна, че безцветната капка от зъба на кобрата, например, причинява бърза парализа

на мускулите и смърт от задушаване. Св. Минков, ДА, 81. Парализата на гръбначните центрове, сковала немирните негови [на Пенчо Славейков] стави, сякаш окрилила духа. Ив. Карановски, БР, 1930-1931, 4-5, 167. През 1915 година парализа го хвърли на легло, за да го хвърли и в земята на 14 февруари 1916 година. СбЦГМГ, 129. Повредите на периферната нервна система, получени през време на раждането, се наричат акушерски или родови парализи за разлика от вродените парализи. К. Рашков и др., ДБ, 136.

2. Прен. Бездействие, спиране на някаква дейност, процес и под. вследствие на определени пречки, на затруднения; парализ. Когато внезапно я е слетявало нещастие, .., а вечерта е трябвало да играе.. в душата на Будевска е настъпвала истинска парализа. Това е било жестоко изпитание на волята ѝ. Ст. Грудев, АБ, 157. Парализа на производството поради стачка. △ Обилният снеговалеж през нощта доведе до парализа градския транспорт.

— От гр. παράλυσις 'разслабване' през лат. paralysis.

Списък на думите по буква