ПАРАЛИЗАТОР —Речник на българския език — алтернативна версия

ПАРАЛИЗА̀ТОР м. Спец. Явление, действие, материал, предмет и под., който парализира, спира някакъв процес, реакция, явление или дейност. От цветовете на спектъра червеният помага най-активно на хлорофилната синтеза. Напротив, моравата светлина се явява парализатор на тая синтеза. Ас. Златаров, Избр. съч. III, 105.