ПАРАЛИЗУВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

ПАРАЛИЗУ̀ВАМ, ‑аш, несв., прех. Остар. Парализирам. Това наказание беше едно от най-страшните, самата мисъл за него парализуваше всички душевни сили на осъдените. Ив. Вазов, Съч. ХIII, 173. Това е тя [смъртта], която като ледена сянка преследва нашата мисъл, омрачава празниците ни, парализува делото ни. Ас. Златаров, Избр. съч. III, 73.