ПАРАЛИЙКА —Речник на българския език — алтернативна версия

ПАРАЛЍЙКА¹ ж. Разг. Жена, която има много пари. — Не бой са, не бой, Стойене, / баща ти е чуляк чорбаджи, / майка ти е жена делийка, / делийка е и паралийка. Нар. пес., СбНУ III, 84. С нея не можем да се сравняваме. Тя винаги е била паралийка и е разполагала много.

ПАРАЛЍЙКА² ж. Умал. от паралия¹. Станка сложи пред него [Въкрил] ниска кръгла паралийка, стъкми му каквото се намери и го покани да си похапне. Г. Караславов, ОХ II, 194. От тях един дръжеше сребърна паралийка (..) изкусно изваяна, със сребърни лъжички. Ч, 1871, бр. 9, 277.