ПАРАЛИТЍЧЕН

ПАРАЛИТЍЧЕН, ‑чна, ‑чно, мн. ‑чни, прил. Мед. 1. Който се отнася до парализа. Ръцете му, опрени в крайчеца на масата, трепереха .. Лицето му беше изкривено от паралитичен удар и на него винаги лежеше постоянна скръбна усмивка. Ив. Венков, ХКН, 90. Вирусите на полиомиелита предизвикват тежки паралитични заболявания. ВН, 1959, бр. 2526, 4. Придобитото плоско стъпало бива от рахитичен, травматичен, паралитичен и статичен произход. Н. Манчева, ЛФ, 372. // Който причинява парализа. Паралитичен газ.

2. Който е обездвижен от парализа. — Той добави още няколко линии с паралитичната си ръка и оцвети празните пространства със синьо като дете, което се забавлява с книжка за рисуване. ВН, 1960, бр. 2613, 4. Обр. Щом се появяваше човек от екипажа, веднага биваше заобиколен от хора, които в паралитични пози настойчиво питаха дали има опасност от корабокрушение. Г. Белев, КВА, 332. Защо лъжеш, че тази история се е случила тук!.. Паралитичната усмивка на гърка премина в гримаса на фалшиво достойнство. — Защото е все едно къде се е случила! Д. Димов, Т, 508.

Списък на думите по буква