ПАРАЛЍЯ

ПАРАЛЍЯ, ед. неизм., мн. ‑ии, прил. Разг. 1. Обикн. като сказ. опред. Който има много пари; богат. Животът в града по̀ му харесвал. Отиде там, съберат се вечер с приятели, кой от кой по-паралии, и хайде в най-луксозните ресторанти. Кр. Григоров, Р, 111. — Ти нямаш идея — казва — какво е в магазина. Като се заредят едни паралии клиенти, не си броят рестото, имат стотинките за нула. Г. Краев, СК, 61. Ех, не бяха паралии нейните наематели — шивачета и обущарчета от Търновско, дошли в столицата да изчукат някой лев. К. Константинова, НДД, 33. Измекярите го [момъка] пречекаа, ко да речеш кой знает каков паралия йе той и.. кя им напалнит рацете со пари. СбНУ ХIХ, 51. Мър земи, Марге, Продана, / че Продан много маллия, / маллия и паралия, / със шиник мяри грошове. Нар. пес., СбНУ ХLVII, 92.

2. Като същ. паралѝя м. и ж. Човек, който има пари. Паралиите ходят на ресторант, бедняците не могат да си го позволят.

— От перс. през тур. paralı. — Друга (диал.) форма: парелѝя.

ПАРАЛЍЯ

ПАРАЛЍЯ1 ж. Ниска дървена (рядко метална) кръгла масичка за хранене, употребявана у нас в миналото; софра, синия. Тя се разшета — сложи кръглата паралия, трикраките столчета и ни покани да седнем. ЖД, 1967, кн. 5, 1. Допря крак до паралията.. Тя [жена му] го удари по ръката и му се скара: — С крак софра не се отмества, грехота е! К. Петканов, ОБ, 203. Едно време, ако някой от къщи е по чужбина на по-голям празник, на паралията слагаха и за него, като че и той е там, с всичките. П. Тодоров, Събр. пр II, 233. Човек не требува да яде нивгаш млого, а да става от паралията с малко пощяване. Ив. Богоров, СЛ, 11. Седнал овчар да вечера, / Калино ле, Калино ле, / на сребрана паралия, / лапна залък — преседна му. Нар. пес., СбНУ ХLIV, 476. Наврел се като маче под паралия. Послов. На сложена паралия секи са кръсти. Послов. Обр. Втори път ме запозна с Добружда Йордан Йовков.. Писателят я рисува като губер — зелен напролет, златист — налято. А зиме — никакъв врез или падинка, бяла паралия. Ст. Станчев, ПЯС, 87.

Равен като паралия. Диал. Съвсем равен. Ето я родната планина. Орфей върви, без да гледа къде стъпя, вторачен, захласнат, опиянен. Тук полето е равно като паралия. Г. Караславов, Избр. Съч. V, 354.

— От тур. parallısini, paralı tepsi 'кована медна тепсия, украсена с кръгчета като пари' или гр. παραρέα, παλαρία 'поднос, плочка, чиния'. — Други (диал.) форми: паларѝя, парелѝя и параля̀.

ПАРАЛЍЯ

ПАРАЛЍЯ2 ж. Остар. и диал. 1. Мъжка твърда шапка с периферия. У Ангела не са е намерило нищо повече, освен един портофел (..), един револвер и една паралия (шапка). С, 1872, бр. 44, 354.

2. Периферия на шапка. Между гъжвите от цял пояс, завит около главата, .., се задвижиха и широките възкремови паралии на шапките. Ст. Чилингиров, ПЖ, 15. Обр. Безукоризнено правите им, с еднаква дебелина отдолу догоре източени стволове, .., не се притискат, оставят повече пространство между себе си, за да могат разперените им паралии да се сместят в небето. Ив. Вазов, Съч. ХV, 53.

— От рум. pararie.

Списък на думите по буква