ПАРАМАГНИТЕН —Речник на българския език — алтернативна версия

ПАРАМАГНЍТЕН, ‑тна, ‑тно, мн. ‑тни, прил. Физ. За вещество — който най-слабо се влияе от магнитно поле (в сравнение с диамагнитен или феромагнитен). Материалите, според тяхното отнасяне в магнитното поле, се делят на диамагнитни, парамагнитни и феромагнитни. Разликата помежду им се изразява в различната им магнитна възприемчивост. Н. Николов, М, 85. Тази група вещества, които се ориентират по направление на силовите линии, Фарадей нарекъл парамагнитни. Физ. Х кл 1965, 195. Според отнасянията на кристалите спрямо полюсите на магнита те биват: феромагнитни — ..; парамагнитни — не привличат към себе си железни предмети, обаче влияят на магнитната игла и се привличат от магнита. Г. Георгиев, МП, 120. Парамагнитни вещества са въздухът, алуминият, платината.