ПАРАМЀТЪР

ПАРАМЀТЪР, мн. ‑три, след числ. ‑тра и парамѐтъра, м. 1. Спец. Величина, показа‑

тел, чиито стойности служат за точно определяне и разграничаване на нещо от други (всички) подобни. Състоянието на една еднокомпонентна система се определя напълно от три параметра — налягането, обема и температурата. Ст. Христов и др., РЛЦ, 61. Често възниква съвсем конкретно въпросът за намиране на координатите на дадена частица или други нейни динамически параметри като скорост, импулс, енергия и др. Д. Факиров, ТА, 41. Годността на маслото за работа на двигателя обикновено се оценява експериментално по неговите физико-химически параметри (вискозитет, масленост, химическа устойчивост против киселини, механични примеси и др.). В. Вълев, ЕА, 114. Параметри на работната среда.

2. Техн. Показател, данни, характеризиращи качествата, размерите, техническите възможности на машина, механизъм и под. (обороти, мощност, скорост и др.). Под параметри на дадена машина се разбират основните данни за някои нейни размери и качества, които определят конструкцията и експлоатационните ѝ качества. Ст. Михайлов и др., ГМ, 153. Всеки кинопрожекционен обектив се характеризира също така и от следните негови параметри: фокусно разстояние, относителен отвор, светлосила. Й. Венов и др., К, 117-118. Осветеността на обекта на телевизионното предаване е съществен параметър, от който в голяма степен зависи качеството на телевизионното изображение. Д. Мишев и др., ТТ, 3.

3. Разш. Обикн. мн. Характеристики, признаци, качества. Параметри на изследване. Параметри на експеримент. Параметри на социологическо проучване.

— От гр. παραμέτρον през фр. paramètre или рус. периметр.

Списък на думите по буква