ПАРАСТАС —Речник на българския език — алтернативна версия

ПАРАСТА̀С м. Църк. 1. Църковна служба, помен за покойник; панихида. Ходиха на гробищата, правиха там парастас на Перуниката, преляха с вино кое как трябва. Й. Радичков, СР, 128. Ако е възможно да ся направи парастас за душевно възпоминание, както за великий патриот Раковский, тъй и за ония наши братя, които паднаха и падат жъртва за милото ни отечество България. ДЗ, 1886, бр. 47, 175. Обществото настоявало да стане парастаса в неделя и писмено молило дядо Панарета да отслужи служба в неделя. НБ, 1876, бр. 51-52, 201. В по-старо време подобни гощавания ставали освен на поменатий 40-й ден, още и на свършванието на 3-й, 6-й, 9-й месеци, на годината .. сега само на 40-й, а в другите, става само църковно опело, парастас, помен. СбНУКШ ч. III, 147.

2. Заупокойна молитва, която се чете на този помен. Вземи тия шест наполеона, .., и заръчай един хубав гроб в Браила на знаменосеца; и плати на попове да му четат парастас, такъв, какъвто не се прави на гръцки патрика! Ив. Вазов, Съч. ХVIII, 97. По случай 6 месеци от смъртта на П. Каравелов в съборната църква "Св. Крал" ще се отслужи литургия, подир което на гроба му ще се чете парастас. Пряп., 1903, бр. 25, 3.

3. Стесн. Хляб, вино и варено жито, които се носят от близките на покойника за тази служба. Той сне шапката си, взе хляба хоризонтално, както носят парастасите към черква и с още неизсъхнали сълзи на лицето си тръгна към войските, които идеха. Й. Йовков, Разк. I, 134.

4. Стесн. Такса за такава служба. Подобно съдилищата ще поддържат длъжимите .. парастаси (..) от наследниците на сякой мъж или жена подир смъртта им. ДЗОИ (превод), 23.

◊ Държа парастас. Остар. Поръчвам в църква помен, панихида. Князът и княгинята държаха сяка година парастас за Геновева, в деня, когато те са бяха известили за погубването ѝ. ИГ, 90.

Сече ми парастаса. Диал. Обикн. в отриц. форма. Умен съм, лесно схващам. Чета парастас. Диал. Говоря много, надълго и нашироко.

— От гр. παράστασις.