ПАРАТИК —Речник на българския език — алтернативна версия

ПАРА̀ТИК, ‑а, ‑о, мн. ‑и, и -тка, ‑тко, мн. ‑тки, прил. Диал. 1. Който е свободен, без работа, неангажиран с работа, пара̀тет. Тва лято ше пасеш паратиките оловия [волове]. (Н. Геров, РБЯ).

2. Безсмислен, измислен, напразен. Когато изжъднее, .., родилката нека ся пази от

всяки корени и отвари, зачтото то всичко е паратико, ако не и пакостливо. Й. Груев, КН 7 (превод), 43. Всичко ся изтъщява .., — а никак не ся блъска глава, за да ся просвети, подкрепи, изтъщи или да ся обърне и направи на истинский чловек..; то ни ся види паратико нечто, та никога не ни влиза в кроежите. Й. Груев, КН 7 (превод), 262. Паратика работа.

— От гр. παρατ? 'изоставям' (М. Филипова-Байрова, Гръцките заемки, 1967). — Друга (диал.) форма: паратък.