ПАРАФ —Речник на българския език — алтернативна версия

ПАРА̀Ф м. Адм. Подпис върху документ, за да се утвърди или да се даде ход на нещо. — Твоето съгласие — казва — не е нужно. Ето ти план! Ето ти върху плана парафите на окръжния началник! Н. Хайтов, ДР, 200. Защо не се заинтересувате от грешката, носеща и вашия параф, за основите на културния дом? Н. Каралиева, Н, 59. Той беше такъв: всеки негов подчинен, който влизаше в кабинета му, макар и за малко, да речем за подпис на писмо, за параф на заявление, Аспарухов го канеше да седне. Б. Болгар, Б, 124.

◊ Турям / туря параф на някого. Жарг. Удрям плесница на някого. — Я се разкарай оттука бе, въшко мижава! .. — Не виждаш ли, че пречиш на производството? — Брегова, я му цапни един! — Турете му парафа! Кл. Цачев, В, 28.

— От лат. paraphus през фр. paraphe или рус. параф.