ПАРАФИН —Речник на българския език — алтернативна версия

ПАРАФЍН м. 1. Бял, подобен на восък материал, получен при дестилация на петрол, който представлява смес от твърди наситени въглеводороди, използуван в промишлеността, медицината, бита и другаде поради своята непропускливост, еластичност, лесно формуване и др. Още от ранна пролет я [лодката] стъкмих — изтърках подводната боя, боядисах я с червен лак и я намазах с парафин. П. Льочев, ПБП, 26. Парафинът и други смоли се използуват за смазки и засмоляване на бъчварските изделия, за да се направят водонепропускливи. В. Цветков и др., МТД, 97. Значението на земното масло не е по-малко от това на каменните въглища. От него чрез преработка (разделителна дестилация) се получава бензин, газьол, газ, смазочни масла, парафин, вазелин и др. Геол. IХ кл, 51. Пчелният восък се топи при температура плюс 63-64°, .., парафинът — при плюс 38 до 70°. М. Тодоров и др., ТМСС, 259.

2. Само мн. Хим. Хомоложен ред от наситени въглеводороди, които са химически инертни, устойчиви и запалими. Възможно е това да бъде един от видовете парафини или някакво синтетично вещество. М. Ганева, ГМ (превод), 154. Метановите въглеводороди носят още името парафини (..) поради малката си реактивоспособност. Хим. Х кл, 1958, 11. Въглеводородите, влизащи в състава на нефта, са представени главно от следните три групи: метанови

(парафини), .., нафтенови — .., и ароматни (бензолови) . К. Дойчев, МП (превод), 150.

◊ Течен парафин. Хим. Смес предимно от течни въглеводороди, получена чрез много добро очистване на нефтени фракции, която се използува в медицината, за битови нужди.

— От лат. parum affinis 'слабо сроден, малко афинитетен' през нем. Parafin или рус. парафин.