ПАРАФЍРАНЕ, мн. ‑ия, ср. Адм. Отгл. същ. от парафирам и от парафирам се; подписване. Той [гостът] влиза в ресторанта, нахранва се богато, .., без да пипне никакъв портофейл. Друг има грижата за това — преводачът борави с парафиране на чекове. Г. Белев, КР, 17.