ПАРВЕНЮШКИ —Речник на българския език — алтернативна версия

ПАРВЕНЮ̀ШКИ, ‑а, ‑о, мн. ‑и, прил. Книж. Неодобр. Който е присъщ на парвеню; новобогаташки. Той [Белград] беше град без физиономия.., дето улиците около гарата приличаха на квартал от старо, мръсно пристанище .., дето едри, мустакати, с парвенюшки вид офицери дрънкаха саби по тротоарите. К. Константинов, ППГ, 109. Тя [буржоазната върхушка] просто позна себе си. Видя своя нагъл цинизъм и безскрупулност, парвенюшка простота и пуст душевен мир. НК, 1958, бр. 6, 6. В него [паметника на убития в стачката старшия] имаше нещо безвкусно и парвенюшко, което караше хората да се усмихват и да си припомнят семейните истории на собствениците на "Никотиана". Д. Димов, Т, 651.