ПАРДЕСЮ —Речник на българския език — алтернативна версия

ПАРДЕСЮ̀, мн. ‑та, ср. Дълго мъжко пролетно или есенно палто. Той беше облечен в синьо сукнено пардесю и в черни панталони и жилет. Ив. Вазов, Съч. ХХIII, 39. Вечерният хлад го накара да потрепери. Той имаше зимно палто, но нямаше пардесю или мушама, които бяха тъкмо за това време. Д. Димов, Т, 20. Третият мъж, представителен човек в старомодно габардинено пардесю, гологлав.. се разхождаше назад-напред по малкия перон. Ем. Манов, ДСР, 276. Лошо време — пардесюто не отива, / а балтона — одрипял до лакти чак. Хр. Смирненски, Съч. II, 165.- Кога е тъй, както сте хвърлили потурите, фермените и дългите джобета, па сте облекли панталони, сетири и пардесю .. тъй също тряба да махнете тези просташки хора̀ и ги заместите с европейските дансове. Д. Войников, КЦ, 31. ^● Обр. — Много си го изцерил, бог да го прости! Аз завчера срещнах един — носеше го с краката напред в дървено пардесю към попското текезесе. Г. Краев, Ч, 116.

— Фр. pardessus. — Д. П. Войников, Криворазбраната цивилизация, 1871.