ПАРЕ —Речник на българския език — алтернативна версия

ПАРЀ, мн. парѐта, ср. Диал. 1. Умал. от пара̀; паричка, парица, паренце. Благодаря и г. Христо Пулеку за 13 1/2 листа пергаментни от старо евангелие и за парето. АНГ I, 335.

2. Мотив от народна шевица с форма на пара. Как са ги [кенетата] шили тогава? Харитина помни, баба ѝ е разказвала. Надвесена над газеничето, дето едвам мъжделее, тя е низала "паре" по "паре", "бадем" след "бадем", докато извие едни широки "кочии". Хиляда бода за пара̀. А. Каменова, ХГ, 182.