ПАРЕЗА —Речник на българския език — алтернативна версия

ПАРЀЗА ж. 1. Мед. Отслабване или непълна загуба на двигателните функции на отделни органи; частична парализа. Мозъчната форма [на протичане на хипертоничната болест] се проявява с чести съдови спазми, които могат да се изразят с главоболие от мигренозен характер, психози или парези, нарушения в говора. М. Василев и др., ВБ, 212. Упражненията със съпротивление се използуват за трениране на отслабнали мускулни групи, например при парези. Н. Манчева, ЛФ, 49.

2. Прен. Книж. Застой, бездействие. Всемирната стопанска депресия доведе до големи намаления на поддръжката на научните работи: наближава пареза, застрашаваща пълен паралич, пълен застой на научния напредък. Ас. Златаров, Избр. съч. II, 32-33.

— От лат. paresis.