ПАРЕКЕНДЕ —Речник на българския език — алтернативна версия
ПАРЕКЕНДЀ1, мн. ‑та, ср. Диал. Нива, имот в чуждо землище. Производителите, които притежават земя, заета с гореизброените фуражни култури, в други населени места (парекендета) са длъжни да ги декларират. РД, 1950, бр. 173, 3.
— От перс. през тур. parakende. — Други форми: паракендѐ, пиркендѐ.