ПАРЕМЍЯ

ПАРЕМЍЯ, мн. ‑ѝи, ж. Църк. Откъс от Светото писание, с характер на притча, който се чете по време на богослужение. Четат ся при богослужението и други книги старозаветни историйски с общо име паремии, т.е. притчи, заради това, защото в тях ся излага съкритата наука на Новийт завет. З. Петров и др., ЧБ (превод), 63. Паремейник са нарича такава книга, която съдържа в себе си събрание от паремии, т. е. такива места из Светото писание, които са четат на вечернята служба споряд големите празници. СбС, 119-120.

— От гр. παροιμία. — Други форми: паримѝя, парамѝя.

Списък на думите по буква