ПАРИЖЛИЯ —Речник на българския език — алтернативна версия

ПАРИЖЛЍЯ, ‑ѝята, и -ѝят, мн. ‑ѝи, м. Остар. и диал. Парижанин. Ако вие.. кажете, че снегът е бял, а въгленът е черен, то парижлията ви пита: — Отде вие знаете това, когато не сте се учили в Париж? Л. Каравелов и Хр. Ботев, ЗК, 22. — Казват, че в Париж учението ходи само̀ по улиците... Парижлият не противоречи на своите почитатели и насмешници. Л. Каравелов и Хр. Ботев, ЗК, 22.