ПАРИЙ —Речник на българския език — алтернативна версия

ПА̀РИЙ, мн. ‑ии, м. 1. Истор. В Индия — човек от най-низшето съсловие. В селата [в Япония] живеели и голям брой съвсем безправни японци. Тяхното положение било подобно на индийските парии. Ист. Х кл, 141. Циганите са .. потомци на индийските парии. Геогр. Х кл, 75. Всичките жители индийски още в старина ся разделявали на 4 наследствени касти.. Освен тия четири класове в Индия имало още така нарицаеми парии, т. е. диви потомци на пръвобитните жители. Г. Йошев, КВИ (превод), 25.

2. Прен. Безправен, много беден човек, без собственост, към когото обикн. се отнасят с презрение; плебей. Баща ми беше потомствен парий и ненавистта към висшите касти бе в кръвта ми. Ем. Манов, ПС, 26. И без да се нареждат, всички тръгнаха вку‑

пом след секретаря .. Някъде в първите редици един неуверен глас запя: "На крак, о парии презрени!" Ив. Мартинов, М, 51. Проникнах към свойте миражи, / където кръвта ми гори, / .. / и никой закон не цари! / Там свита от парии водя, / на грешници хорът осмян, / порочни мадони, рапсоди / и блудници с плач неразбран. Т. Траянов, Съч. III, 45. Ние сме рая̀, т. е. парии: ратаи, робе, животни. Тиранското иго е непоносимо. Ние искаме свобода. Пряп., 1903, бр. 85, 3.

— От инд.