ПАРИК —Речник на българския език — алтернативна версия

ПА̀РИК¹, мн. ‑ци, м. Истор. Зависим селянин във Византия и във феодалната българска държава (с по-малка степен на зависимост в сравнение с отрока), който плаща данък в пари или натура, изпълнява определена повинност и работи ангария. Обещах в църквата да надаря светата ви обител още с три села при Тунджа, с горите, па̀шите и па̀риците им. Ив. Вазов, Съч. ХIII, 178. — Царят и болярите са поставени да царуват и да управляват, а па̀риците и отроците трябва данъци да плащат и да служат войници. Ст. Загорчинов, ДП, 94. След тържествената литургия край скита на Светия се струпваха безродни отроци и па̀рици .. — мъже и жени, болни и здрави, душевно разслабени и уродливи. Ем. Станев, А, 75-76. И понеже той [архиепископът] поиска да му се изложи писмено колцина са длъжни да служат на църквите в неговата област и по колко клирици и па̀рици трябва да имат подчинените нему епископи, дадохме му настоящата наша грамота. М. Дринов, ПСп, 1873, кн. 7-8, 17-18.

— От гр. πάροικος.

ПА̀РЍК², мн. ‑ци, м. Остар. Книж. Перука. На глава си носил парик твърде голям. С. Радулов, ГМП (превод), ХХVII. Желанието да блеснете (някой от вас може да блесне, щом си снеме парика) пред по-големите, да получите някои ордени, .., са ви накарале да са стараете уж за бедния народ, а не е патриотизмът ви. НБ, 1877, бр.71, 276.

— От рус. парик.