ПАРИЦА —Речник на българския език — алтернативна версия
ПА̀РИЦА ж. Умал. от па̀ра; па̀ричка. В оджака къкреше черен бакър. От капака му се извиваше тънка па̀рица и пълнеше одаята с мирис на варено месо. Ст. Сивриев, ПВ, 32. Отвътре откъм оджака се носеше тихо къкрене. Одименото гърне издишваше сладка фасулена парица. Г. Стоев, Зав., 97. Той лакомо изсърба попарата си, после разчупи картоф .., полюбува се на тънката парица, която се дигаше от него, и го метна в устата си. Х. Русев, ПЗ, 234.
ПАРЍЦА1 ж. 1. Разг. Умал. от пара̀; парѝчка. — Нашият доктор — заговори Давидко — .. В село лекуваше добитъка на хората, ходеше и из другите села. Аз му бях каруцар. Добри парици вадеше човекът. Н. Кирилов, ПД, 114-115. Пъстрите ѝ дрехи греели: .. А под шарения ѝ чумбер се спускали дванайсет косички, окичени с нанизи сребърни парици. Н. Каралиева, ЗБ, 15. Като не знаях друг занаят, аз отидох в едно село, та захванах да правя кирпичи и керемиди; помалко-малко с труд и пестене посъбрах някоя парица, купих си нивици и лозе. Лет., 1874, 250. Младо без парица, старо без душица. Послов. От ситни парици стават жълтици. Послов. Парица — силна царица. Послов.
2. Обикн. мн. Цветето паричка. Bellis perennis. Навсякъде между бледозелената трева на дългите лехи се подаваха жълти и огненочервени лалета .., бели и розови парици. П. Михайлов, ПЗ, 110. Младата жена, която подреждаше живите парици, пансетки и сини очички на гроба на мъжа си, не го забеляза. Д. Калфов, Избр. разк., 373.
◊ До парица. Остар. и диал. Всичко докрай, изцяло. Всичкият този приход отиваше до парица по съдилищата, тъй поне твърдяха по- първите селяни, с които се съветваше кметът. А. Страшимиров, ЕД, 75. Едвам да събере няколко гроша .., ето ти, че му са изпречва някой личен търговец, комуто, за да са покаже добър платец,.. земаше, та са обираше до парица и са отплащаше. Ил. Блъсков, ПБ II, 77. Велчо му ги изплати до парица. Т. Влайков, Съч. I, 1925, 153.
◊ Уста (устни, устица и под.) като <сякаш> с парица разрязани (рязани, цепнати, порязани). Разг. Много хубава, малка уста. Малките ѝ [на девойката], като с парица цепнати, алени устца, едва-едва се поотвориха и зад тях видях два реда маргаритни зъби, които бяха възхитителни. Н. Попфилипов, РЛ, 8. Вече бил коджа момче.. Днеска, утре, докато се влюбил в една. Устинките ѝ били като с парица порязани. Н. Хайтов, ПП, 107.