ПАРЍЧЕН

ПАРЍЧЕН, ‑чна, ‑чно, мн. ‑чни, прил. 1. Който се отнася до пари, който е свързан с пари. Едва паричното стопанство от ХVIII век насам извърши качествения преврат в нашето село. Ив. Хаджийски, БДНН I, 97. Зара се замисли мрачно върху паричните въпроси вкъщи. Д. Димов, Т, 40. Парични затруднения.

2. Който се изразява в пари, става с пари. Тия високи лица отплатиха за честта и симпатията с щедри парични пожертвувания за училището. Ив. Вазов, Съч. ХV, 113. Паричен дълг. Паричен заем. Паричен пазар. Парична вноска. Парична гаранция. Парична помощ. Парично възнаграждение. Парични данъци. Парични доходи. Парични постъпления. Парични ресурси. Парични средства.

Паричен (валутен) съвет. Финанс. Режим на стабилизационни мерки по отношение използването на националната валута в страни с икономика в криза и хиперинфлация, който се осъществява по различен начин в зависимост от икономическите и политическите условия на страната. Парична единица. Единица мярка за пари на дадена страна, която има съответно златно или сребърно покритие. Българската парична единица е левът.Паричната единица има подразделения от 100 равни части. Парична реформа. Финанс. Пълно или частично преустройство на паричната система, извършено от държавата, при което се правят промени в стойността на паричната единица. Наближаваше краят на 1947 година..; отмени се купонната система на снабдяване и бе извършена парична реформа. Ем. Манов, ДСР, 425. В България за последните сто години са извършени три парични реформи. Парична система. Финанс. Форма на организация на паричното обръщение в една страна, създадена и закрепена със закон, която определя паричната единица, реда за сечене на монети и печатане на банкноти, валутния метал. Парично обръщение. Финанс. Движение на парите при функционирането им като платежно средство в икономическия живот. Парични знаци. Спец. Пари. Българските царе са започнали да секат парични знаци от метал доста късно — едва в началото на ХIII век. ВН, 1960, бр. 2724, 4.

Списък на думите по буква