ПАРИЧКА —Речник на българския език — алтернативна версия

ПАРЍЧКА ж. 1. Умал. от пара̀; парица. Все пращини варях наесен, че и през зимата варях пращини, .., да можете да продавате ракията с бъчви, парички да трупате... Ем. Станев, ИК III и IV, 414. Сега започна да говори за някакъв златар, който правел от една жълтица три, и молеше жена си да му даде златните парички, които баба му ѝ даде на сватбата. Кл. Цачев, ГЗ, 28-29. И понеже от баща си никога не виждах пара — едно, че нямаше, а и друго, беше малко стиснат — затуй зърнех ли кръгла паричка, макар и от тенекийка да е, все мислех, че с нея може да се купят бонбони. Кр. Григоров, ОНУ, 10. Хората мисляха, че той.. скътал е доста парички. Ил. Блъсков, ПБ

III, 62-63. Георги си в гора ютиде, / па си в гората засвири, / та ги свирката заведе / при енно [едно] дръвче зелено / със парици грехнало [грейнало] — / на сяко листче паричка, / на сяко клонче жлътица. Нар. пес., СбНУ ХLVI, 75.

2. Градинско или полско цвете, обикн. с бели или розови малки кръгли цветчета; парица. Bellis perennis. — Залових се да полея градината. Сега са цъфнали паричките и да ти е драго да ги гледаш! К. Петканов, ОБ, 64. Лайкучките, паричките и лютичетата виеха разноцветни хора̀ из ливадите. Е. Станев, ИК III, 163. Избуяла тревата, нацъфтели парички и жълтурчета, а из храсталаците — момини сълзи. Ст. Марков, ДБ, 103. Градинар ще прекопае градината, ще посадят парички и трева. СбСт, 375.

◊ Грешни парички. Разг. Пари, спечелени с много труд и обикн. похарчени не по най-целесъобразен начин. Касаветов само ще ги подмами, за да влязат на вълка в устата и само ще прибере грешните им парички. Г. Караславов, ОХ II, 247.