ПАРИ МИ —Речник на българския език — алтернативна версия
ПА̀РИ МИ несв.,; непрех. 1. Усещам физическа болка от допир или непосредствена близост до нещо горещо или много студено. Баба Мара насочи кафезчето към огъня. Мишлетата се блъскаха в мрежата и се мъчеха да изскочат навън.. — Пари ли ви, а? — викаше тя. К. Калчев, ПИЖ, 129-130. Бабата изкопала една ропа, наклала в нея огън и турила отгоре една дъска, па приканила Кума Вълча да седне на дъската. Вълкът поседял малко и зело да му пари. Д. Манчев, БЕ II, 42. Кога стоим насреща въз огъня, гдето жяравата е разпалена, усещаме, че ни пари и ако сме много близо, не можем тръпе топлината. Лет., 1871, 97-98.
2. Изпитвам дразнене в очите, гърлото, по кожата или стомаха; гори ми, люти ми, щипе. Борис дълго гледа и комините, и кулата, с които беше свързал цялата си добра младост. Той усещаше как му пари в гърлото и как му се примрежват очите, в чиито сълзи като в развълнувана вода се отразяваше цялото великолепие на "Балканска звезда ". К. Калчев, СТ, 221.
3. Прен. Изпитвам остра душевна болка, мъка; страдам, гори ми. — Грях извършихме [като отвлякохме Елена] с тебе, побратиме, смъртен грях — пошъпна раненият. Ще ни пари на душите като на болярина Петра и Ефросина. Ст. Загорчинов, ДП, 144. В селото Калепетрово имаше един прочут по лошевините си чорбаджия на име Братой; него и до днес помнят калепетренците .., неговите злини още много време ще им парят! Ил. Блъсков, ПБ II, 9.
4. Прен. Разг. Чувствувам се застрашен от нещо, положението ми е несигурно, опасно. В Охрид зело нещо да пари на клетите цинцари. П. Р. Славейков, СКНГ, 28.
◊ Пари ми на езика. Разг. Изпитвам удоволствие да коментирам, одумвам нещо или някого. Нали на сватба за приятелите най-важно е гуляят, а за гуляй какво не може да се каже, та всички да се смеят и да им пари на езика. Вл. Полянов, БВП, 50. Пари ми под краката и (съкр.) пари ми. Разг. Чувствувам се застрашен от нещо, положението ми е несигурно, опасно. — Нещо кроят, но изглежда, че и те са се объркали без тебе! .. Щом нервничат, значи, че им пари под краката! К. Калчев, СТ, 247.