ПА̀РКА

ПА̀РКА1 ж. Митол. Обикн. мн. Всяка от трите римски богини (Клото, Лахезис и Атронос), които определят съдбата на хората и боговете ( в древногръцката митология — мойри). От всичките напеви странни / най-чудният е, може би, / за бледний принц на Аквитания / и неговите две съдби! / .. / За първата — звезди вещаха / над люлката, с вълшебен звук, / за втората — виновни бяха / самите парки, никой друг! Т. Траянов, Съч. III, 66. Във що като дете съм съгрешила, / когато не познавах аз злината, / че тъй да вехне мойта ранна младост / и парката зловеща да навива / конеца як на тоз живот нещастен? К. Христов, ПХ (превод), 24. Те казаха на Астолфа: "Ний сме три сестри, що ни викат парки; ний предем живота на смъртните". Кр. Пишурка, МК (побълг.), 289.

— Лат. Parca.

ПА̀РКА

ПА̀РКА2 ж. Нов. Спортна младежка дреха — яке с качулка, дълго три четвърти, обикн. от шлиферен или друг импрегниран плат, за влажно и ветровито време.

-От ескимоски.

Списък на думите по буква