ПАРЛАМЕНТ —Речник на българския език — алтернативна версия

ПАРЛАМЀНТ м. 1. Висш законодателен орган в конституционните държави, изграден на пълно или частично на изборни начала, чиито решения се утвърждават от държавния глава; Народно събрание (в България). Качихме се в горните коридори и .., разгледахме салоните, в които заседават сенатът и парламентът. Ал. Константинов, БПр, 1893, кн. 5, 57. В Англия монар‑

хическата власт се ограничава с парламент. К. Смирнов, З, 71. Парламентът в Англия ся състои от две отделения (палати): от горний и долний парламент. В първия ся събира високото дворянство и духовенство, а в последния гражданите. Г. Йошев, КВИ (превод), 215. Председател на парламента. Избори за парламент. ^● Обр. Както свищовското, така и всичките наши училища се породиха независимо едно от друго като плод на народна самоинициатива и станаха клубове и парламенти на общественото мнение, в които решаваше гласът на мнозинството. Ст. Станчев, НР, 117.

2. Сградата, където се помещава и заседава този орган. На българския парламент е изписана крилатата фраза: "Съединението прави силата".

3. Истор. Висше съдебно учреждение във Франция до революцията в 1789 г. Неговият [на Фуке] чин на генерал-прокурор в Парижкия парламент .. му осигуряваше привилегията да може да го съди само парламента. Б. Горанов, ЖГС(превод), 57.

— От фр. parlement или нем. Parlament.