ПАРЛАМЕНТЬОР —Речник на българския език — алтернативна версия

ПАРЛАМЕНТЬО̀Р м. 1. Воен. При военен конфликт — лице, което се изпраща в противниковите войски или части с цел да преговаря. Получаваме заповед да пресрещнем и препратим турския парламентьор, който щял да се яви на нашия фронт. Й. Йовков, Разк. II, 176. Боян се реши на отчаяна постъпка — да преговаря с четниците,.. Изпратихме за парламентьор един местен сърбин, който бе служил няколко месеца при тях. П. Вежинов, ЗНН, 176. Затворените в черквата видяли с очите си как тие парламентьоре биле застрелени от башибозуците. З. Стоянов, ЗБВ III, 287. На участъка на един от гвардейските полкове преминал фронтовата линия парламентьор — германски полковник с бял флаг. ОФ, 1950, бр. 1759, 4.

2. Разш. Посредник при уреждане на някакъв спор, въпрос и под.

— От фр. parlamentaire. — Други (остар.) форми: парламанто̀р, парламентѐр.