ПАРЛИВ —Речник на българския език — алтернативна версия
ПАРЛЍВ, ‑а, ‑о, мн. ‑и, прил. 1. Който е горещ и пари при допир; парещ. Костакев хвърли кърпата на закачалката, седна и засърба парливото кафе. Х. Русев, ПЗ, 36. Летните вечери бяха сухи и тежки поради парливата мараня на деня. Ст. Загорчинов, ЛСС, 74. Задухата в тия коли се увеличава още повече от парливия горещ въздух, който духа насреща при движението на колата. Б. Темков, И, 8. // За слънце, огън и под. — който грее силно, излъчва голяма топлина. И съседските кокошки благославят Хаджи Генча, че тоя "добър човек" им е направил убежище, дето тие могат спокойно да са скриват със своите пиленца от дъжда, от южното парливо слънце. Л. Каравелов, Съч. II, 18. — Кажи ми, моля, кой е онзи там, — / попитах ази, — който тъй безстрастно / лежи всред пясъка, надмен и ням, / като че болки той не претърпява / на дъжда огнен от парливий плам? К. Величков, Ад (превод), 132.
2. Който дразни, па̀ри езика, гърлото, носа и очите; лютив, лют. Там имаше постлана чергица, възглавници и пълна гледжосана плоска със силна парлива джибровка. Д. Немиров, Б, 146. Едва сега Иван почувствува колко здраво е привързан към гарата,.., към парливия дъх на маслото и пушека. М. Марчевски, П, 204. Като подправки се използуват плодовете [на кимиона], които имат характерна парлива миризма и пикантен сладникаво-горчив вкус. Л. Петров и др., БНК, 94. Водните разтвори на основите имат парлив вкус и променят червената лакмусна боя в синя. Хим. VII кл, 1950, 78. Парлива чушка.
3. Който дразни кожата, като предизвиква обрив и сърбеж. Тончо взе, че се хвърли в една нацъфтяла коприва. Парливите листа го кълвяха като усойници и цялата му снага се изрина в ей такива плюски. Ст. Даскалов, СЛ, 33. Парлива коприва.
4. За болка — който е остър, силен; режещ, парещ, пронизващ. Няколко гърмежа проехтяха.. Нещо ме блъсна, парлива болка прониза лявата ми ръка над лакътя. Ст. Дичев, Р, 11. — Един — преброи Игнат, трепвайки от парливата болка на жилавата гума. Кр. Велков, СБ, 81. Плуваха бързо,.. После Филип легна на гръб да я дочака, усещайки парливия плисък на студената вода в раменете си. Ем. Манов, БГ, 131.
5. Прен. Който предизвиква силно преживяване, който силно засяга, вълнува (обикн. неприятно). Острите и парливи думи на буля Николица тежаха на душата му, измъчваха го и с остротата си, и с голямата си правда. Ст. Марков, ДБ, 60. Новините бяха толкова парливи, че дори Кръстю.. обиколи кръчмите и кафенетата, за да разбере какво става. Г. Караславов, ОХ II, 430. Други, тъкмо противоположни представи напираха в мене, пронизваха ме, парливи и по-реални от заобикалящата ме нощ. Бл. Димитрова, ПКС, 34. Той [Стефан] учести крачки с отдавна познатия му парлив порив да избяга от къщи и да намери своето Оборище. Д. Вълев, З, 66.
6. Прен. Който е резултат от силни преживявания, обикн. неприятни; парещ. Васил не издържа да гледа страданията на любимеца си. Глухи ридания задавиха гърлото му. Парливи сълзи залютяха на очите му. Той грабна шапката си и хукна навън. Ив. Планински, БС, 56.Усмивката си остана на лицето му, но той усети, че нещо се скъса в него, някаква парлива топлина се разля по цялото му тяло. Й. Йовков, ПК, 218. Тъкачев, който не очакваше такава среща, разпери ръце, обзет от паника, и парливи
тръпки заляха цялото му тяло. Косата му настръхна, като че беше попаднал в самия ад. Г. Караславов, ОХ I, 124. Парлив срам и ужасът от съзнанието, че става нещо долно и грозно, задавиха гърлото му. А. Гуляшки, Л, 121. Разбуди се душата му от сладки парливи вълнения,.. Сега чак щеше да види "българското"! Ив. Вазов, Съч. Х, 97.
7. Прен. За проблем, тема и под. — който предизвиква дискусии, разногласия или неудобство, смут. — Наближавах към една парлива тема [журналистиката]. Другата предугади това по гласа ми и наостри слух. Бл. Димитрова, ПКС, 110. На всеки случай то [списанието] внушаваше респект и бе очаквано с нетърпение, за да се чуе мнението му по парливите въпроси из областта на литературата, философията, социологията. М. Кремен, РЯ, 424. Трепетно чедо на улицата, на стъгдата.. — самият водовъртеж на живота го [Хр. Смирненски] изправя пред парливите теми. Г. Бакалов, Избр. пр, 355. Нашите страни могат да изиграят не по-малка роля и в разрешаването на най-парливата проблема на съвремеността — проблемата за разоръжаването. ВН, 1960, бр. 2669, 1.