ПАРМАК —Речник на българския език — алтернативна версия

ПАРМА̀К, мн. ‑ци, м. Диал. 1. Обикн. мн. Дъсчени или железни пречки, решетки, обикн. на прозорец. От къщи ще влезеш в собата. Тя е възтъмничка, прозорците ѝ са малки, с дебели старовремски пармаци. Т. Влайков, Съч. II, 206. Казвам му, че през прозорците няма как да се скочи, имам железни пармаци на тях. Й. Радичков, ББ, 75. — Стани, моме, йотвори ми, / че ку ритна пенджурене, / изпада щат пармацине. Нар. пес., СбНУ ХХХIХ, 185.

2. Обикн. мн. Парапет от тесни летви на чардак, стълбище, мост и под.; перило, пармаклък. Во Каменград оправя, / от две годин насам, той градският сахат — / скрит горе в кулата, високо и на хлад, / .. / или на моста на пармаците облегнат / и вслушан в ромона на Луда Яна. П. П. Славейков, Събр. съч. III, 93. Аглико моме, Аглико! / Що завал найде татка ти, / та си продаде куките / со високите чардаци, / со ситни дребни пармаци? Нар. пес., СбБрМ, 416. Я излез, излез, Яно моме, / .. / На висок чердак, / на висок чердак, Яно моме, / на изписан пармак. Нар. пес., СбВСт, 63.

3. Дървена спица на колело на каруца. — Зле сме с колите, трябва мерки да се вземат. Колелата скърцат. Това, знаете, зависи най-вече от главините, които задържат пармаците. В. Турийски, Д, 23. Зад него вехт чекрък, бъкел, рало, недялани пармаци и куп други захванати и недоизкарани селски потреби чакат своя ред. Ц. Церковски, Съч. III, 212. Майсторът дяла пармаци за новата каруца.

◊ Кадън (червен) пармак [съкр. пармак]. Остар. и диал. Сорт едро десертно грозде с дълги розови зърна; кадънски пръсти, бяла резекия. А в лозето ще засадя едно грозде, кадън пармак, .. както му думат... Д. Спространов, С, 258. Стани, стани йотури [отвори] ми, / че ти нося пълна кърпа, / .. / бяло грозде кадън пармак. Нар. пес., СбНУ ХLVII, 127. Па си влезла [мома] във лозето, / та е брала, та набрала / две три пашки бело грозде, / бело грозде кадън пармак. Нар. пес., СбНУ ХХХIХ, 215.

— От тур. parmak 'пръст, кол'.