ПАРМАКЛЪК —Речник на българския език — алтернативна версия

ПАРМАКЛЪ̀К, мн. ‑ци, след числ. ‑ка, м. Диал. Ограда от летви; стобор, парапет, пармак, пармаклъчка. Там, гдето беше чардакът, къщата се вглъбяваше малко навътре от доста широка сундурма, обградена със също такъв пармаклък, с какъвто беше и чардакът. Й. Йовков, Разк. I, 71. На източния край на гробищата мълчат че‑

тири други гроба.. с прогнили пармаклъци и килнати металически кръстове. Ив. Вазов, Съч. ХI, 52. — Провирам главата си между пармаклъците на прозореца. Т. Влайков, Пр I, 322. Повече от къщята не бяха построени в един ред, а стояха отделно, заобиколени кои с по-големи, кои с по-малки пармаклъци. ССГ (превод), 21-22. Кючук Стояна ванали [хванали], / у тъмни тъмници върлили [хвърлили] — / .. / Отде са, олъм [холан], научи / негойта стара майчица, /.. / Въз будинската тъмница / на пармаклъци застава. / И си са виком провикна. Нар. пес., ХХХVIII, 126.

— От тур. parmaklık.