ПАРНАСКИ —Речник на българския език — алтернативна версия

ПАРНА̀СКИ, ‑а, ‑о, мн. ‑и, прил. 1. Лит. Който се отнася до френската поетична школа "Парнас" от втората половина на ХIХ век. Той [Петьофи] се забравя в наслада от произведенията на Шекспира, Шилера.., Хайне и всички онези чародейци на словото, които не се губят в парнаските мъгли, а твърдо стоят на земята. П. П. Славейков, Събр. съч. VII, 135.

2. Разш. Книж. Литературен. Той [А. Страшимиров] се върна от странство именно като същи парнаски бог, който иска поклонение, превъзнасяние, хвалби. Д. Благоев, ЛКС, 109.

◊ Парнаска школа. Лит. Френска поетична школа от втората половина на ХIХ век, която провъзгласява теорията за чистото изкуство, като издига в култ формата. Г-н де Шеврон е живял, както се вижда, в голямо общение с прочутите поети от парнаската школа. С. Радев, Х, 1909, бр. 1-2, 14.