ПАРНИКОВ —Речник на българския език — алтернативна версия

ПА̀РНИКОВ, ‑а, ‑о, мн. ‑и, прил. 1. Който се отнася до парник. За усиленото използуване на почвата, може да си съставим понятие от следния пример на парниково сеитбообръщение: в началото на януари садят сала, а към половината на същия месец посаждат между нея карфиол. Гр, 1906, бр. 1, 14. Парникова рамка. Парникова площ. Парниково производство. Парникови каси. Парникови стъкла.

2. Който е произведен в парник (в 1 знач.). Нощем ще го [разсада] завиваме, за да го предпазим от сланите, така че в края на април вече ще имаме готов парников разсад. НМ, 1958, бр. 286, 2. Парникови домати. Парникови зеленчуци. Парникови цветя.

◊ Парников ефект. Спец. Затопляне на климата, причинено от замърсяване на атмосферата и натрупване на огромни количества въглероден двуокис, който задържа топлинната енергия и пречи на охлаждането. Високата температура на Венера се обяснява главно с т. н. парников ефект, при който излъчваната от планетата топлина се задържа от въглеродния двуокис в атмосферата и планетата не изстива. Физ. VIII кл 1980, 198. Парниково цвете (растение). Книж. Изнежен, физически незакален човек; саксийно цвете.