ПАРОКСИЗЪМ —Речник на българския език — алтернативна версия

ПАРОКСЍЗЪМ, ‑змът, ‑зма, мн. няма, м. 1. Мед. Внезапно общо разстройство на функциите на някакъв орган или система на организма, пристъп на болест. Подир пет минути, зе да усеща стягания на червата си толкоз повече жалостни, защото от три дни тя не беше хапвала друго освен тази отрова. Като току премина този пароксизъм, тя усети да ѝ отлеква. Ч, 1875, бр. 6, 276.

2. Прен. Пристъп на изключително силна душевна възбуда, до самозабрава, неспособност да се владее човек. Гневът на Стамболова достигна до пароксизма си и той извади револвера си. Ив. Вазов, НО, 25. Той [поручикът] живееше в някакъв празничен пароксизъм, като че ли поглъщаше големи дози маков опиум. Д. Вълев, З, 172. Тя усети, че мъката ѝ стигна до пароксизъм. После нададе слаб вик и за да потисне припадъка, захапа ръката си. Д. Димов, Т, 677. Един от последните представители на ония генерации, които подготвиха националното възраждане на България.. [Кузман Шапкарев] бе патриот до пароксизъм и неговата едничка мечта бе "да бъде полезен роду си". Ив. Шишманов и др., МПр, 1925, кн. 3, 51.

— От гр. παροξυσμός.