ПАРОПЛУВ —Речник на българския език — алтернативна версия

ПАРОПЛУ̀В м. Остар. Параход; вапор, вампор. Варвара гледа часовника. Да не изтърва пароплува? Ив. Кирилов, Ж, 95. Па̀рата откак ся тури на работа по паровози и пароплуви дотолкова скъси длъгите пространства, чтото сега чловек може заобиколи земята за 80 дни. Лет., 1871, 201. Два пароплува, които имат еднаква скорост, отплували един по друг из Цариград. Хр. Данов, ТПЧ, 237.

— Други (остар.) форми: параплу̀в, паропла̀в и паропло̀в.