ПАРСА —Речник на българския език — алтернативна версия

ПА̀РСА ж. Разг. Парично възнаграждение на свирачи или танцьори, събирано от самите тях след изпълнението им. Най-сетне компанията изчерпа репертоара си и тръгна да събира парса. Д. Димов, ОД, 157. Единият събирач на парса — откъм стамболския вход на моста, а другият — откъм галатенския му вход дремели с глави на гърди, като за възглавие им служели брадите. Хр. Бръзицов, НЦ, 63. Съгледва, че на блюдото за парсата дъното му са йоще види. Г, 1863, бр. 3, 17.

◊ Един (друг) бие (удря и под.) тъпана, друг събира парсата. Разг. Един върши работата, а друг получава облагите. — Ще приказвам. Защо да не приказвам? Стига вече един да бие тъпана, друг да събира парсата. Вл. Полянов, ПП, 147. Райските ключове се повериха в други ръце от руските разпоредници:.. Други думкаха тъпана, други събираха парсата!? Правдоборски, НБО, 8. Не ми трябва от тъпан парса. Диал. Не искам да се заемам с нещо, което може да ми донесе неприятности.

— От ит. barsa 'кесия' през тур. parsa.