ПА̀РТА

ПА̀РТА ж. Обикн. мн. Диал. Везан нагръдник или кърпа. На опашката жънеше една дребна женичка. Мълчала през деня, тя се изправи, прибра партите на гърдите си, закри бялото си тяло и хвърли поглед към долинката. К. Петканов, СВ, 116. Партите (пазуите) [на кошулите], тоже везани с разни коприни. СбНУКШ ч. III, 278. ● Обр. Яна погледна прозорчето от леглото и пак затвори очи. Стори ѝ се, че нощта разбради черен чумбер и разтвори бели парти. К. Петканов, СВ, 177.

Списък на думите по буква