ПАРТАКЕШ —Речник на българския език — алтернативна версия

ПАРТАКЀШ м. Обикн. мн. Събир. Разг. Пренебр. Вещи, багаж, покъщнина; партушини. Мъжът ѝ умря или май го убиха.., отива баща ѝ да си я прибере, натоварва що партакеш има на талигата и си тръгват назад. Й. Йовков, ЧКГ, 33. Дадоха ни и земя. Но ще речете, чия земя? Ами на туземците. А тях ги изселиха. Събраха партакешите им, натовариха ги на камиони и да ги няма. Г. Готев, ПШ, 79. — Хм! — процеди злобно ниският. — Ще дойдеш при капитана.. — Хайде, събирай си партакешите и пред мене! А. Мандаджиев, ОШ, 50. Сички пътници скочиха; секи си нарамчи партакеша и секи бързаше да влезе у вапора, за да си избере по-добро място. Ил. Блъсков, ПБ II, 83. Кажи му там, да си намери къща и да са измита оттука, дордето съм на добрия ум, инак, ще ме земат един ден дяволите, ше му извърля партакеша навън, че ще стане чудо и помен. Ил. Блъсков, ПБ II, 102.

◊ Вдигам си / вдигна си (задигам си / задигна си, обирам си / обера си, прибирам си / прибера си, сбирам си / сбера си, събирам си / събера си) / партакешите. Разг. Пренебр. Отивам си, махам се. Още една такава тирада — и кръвното ми налягане ще се повиши от досада! Предпочитам да се махна... — Можеш да си прибереш партакешите, когато ти скимне, няма да те задържам! Др. Асенов, И, 85. — Хайде, другарю скулптор! Прибирай си партакешите!.. Е, приятели. Ще трябва да се сбогуваме. М. Кюркчиев, ВВ, 51.