ПАРТЕНКА —Речник на българския език — алтернативна версия

ПАРТЀНКА ж. 1. Правоъгълно парче памучен плат за увиване на долната част на краката, докъдето са обути, (вместо чорапи) употребявани обикн. от войниците. Войниците, убити от дългия поход, кретаха по чакъла край рекичката: миеха се.., препираха партенки и ризи. В. Ченков, ПС, 100. Един къса стара риза за партенки, друг чисти пушката си. Л. Стоянов, Х, 12. — Не така, момче, с партенките... Партенки така не се увиват... Той се наведе, ловко и бързо сгъна на краката му праните войнишки партенки и се усмихна. П. Вежинов, ВП, 76. Когато служеше на границата, тя

една нощ не спа спокойно. Умът ѝ беше там, при него. Изпран ли е, има ли сухи партенки на краката. И. Петров, НЛ, 71.

2. Прен. Разг. Лъжлив слух; приказки, одумки, клюка. Е, някои сега шушукат, че агрономчето с благословията на Иван Сапунов скочило от балкона в Желкината стая, но не е дип за вярване. Не е, защото изглежда, че тази партенка я пуща Румен. Тарас, ТМ, 84. Ти барем помниш..: най-обикновен сергиджия и сеирджия си беше бай ти Дичо. Мерак по ходене и зяпане... Другото — хорска приказка, партенка... Д. Дамянов, ПИЩ, 27.

— От рус. портянка.