ПА̀РТЀР

ПА̀РТЀР м. 1. Приземен етаж на сграда; приземие. Финансовият инспектор тръгна по коридора на партера, изви надясно, после наляво — искаше просто така, да разгледа отвътре новата съдебна сграда. Д. Калфов, Избр. разк., 5. В партера [на музея] са подредени предимно паметници от камък. Ст. Михайлов, БС, 185. Училищата им бяха в проста стая партер. СбПер. п I, 56.

2. Места в зрителна зала, разположени хоризонтално в най-ниската ѝ част срещу сцената, под балкона (балконите). Хиляди искрящи очи от партера, ложите и балкона бяха втренчени към силно осветената сцена. Д. Калфов, Избр. разк., 68. Да се отиде в Народния театър бе празник.. В дъното на партера бяха местата за правостоящи. П. Мирчев, СЗ, 120. И ето, след един час, аз се озовах на възпоменателната вечер. Двата балкона и партерът бяха претъпкани. К. Калчев, ДНГ, 70. Госпожа Фроса се върти на стола, става, навежда се надолу към партера, обръща се назад към втория балкон. Чудомир, Избр. пр, 183.

3. Прен. Зрителите, заемащи тези места. Партерът бурно аплодираше.

4. Само ед. Спорт. Положение при борба, когато борецът се допира до земята с коляно, ръка или друга част на тялото. В първите шест минути и двамата борци се пазеха. Пръв в партер застана Москов. РД, 1960, бр. 241, 4. [Борецът] постигна хубава победа чрез едно сваляне на противника и едно излизане отгоре от положение партер. НС, 1958, бр. 123, 1.

— От фр. parterre. — Ламартин, Животът на г-жа де Савинье (превод), 1871.

Списък на думите по буква