ПАРТИДКА —Речник на българския език — алтернативна версия

ПАРТЍДКА ж. Умал. от партида. — Чакай мой човек! Почакай! Ще ти лепна аз на партидката овеса — пет и половина тона по лев и двайсет. Н. Хайтов, ПЗ, 65. — Слушай! ... Ние двамата можем да вършим добра работа... Малко партидки, комисионки, туй-онуй... Разбираш ли ме? Д. Димов, Т, 66. Те [тримата] служаха на някакви си партидки, кои нито народа познаваха, нито пък народът тях. Хр. Ботев, Съч. 1929, 117-118.