ПАРТИЗАНСТВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

ПАРТИЗА̀НСТВАМ и ПАРТИЗА̀?СТВ?ВАМ, ‑аш, несв., непрех. Книж. 1. Участвувам в нелегална въоръжена борба, действувам като партизанин. Ремсистът Марин избяга с двама свои войници при партизаните. Две години той партизанствува като командир на чета. Б. Несторов, СР, 56. Ето вече две години партизанствуват [Райко и Арсо] из Балкана. Ж. Колев и др., ЧБП, 52.

2. Неодобр. Давам израз на политически пристрастия и се намесвам в политически прояви, сблъсъци, ежби. — Ти като опозиционер влезе в училищното настоятелство и опозиционер искаш да бъдеш навсякъде. Забрави поне сега, че имаш насреща си човек на днешното правителство. Не партизанствувай! Й. Йовков, М, 11. Противниците говорят, пишат, партизанствуват. Г. Стаматов, Разк. I, 82. Георгиев нетърпеливо махна с ръка, .. — Аз съм учител, какво, да партизанствувам ли? От политиката се отвращавам. Ем. Станев, ИК I и II, 49. Той се извини, че не е оратор, че не партизанствува и не съветва никого да бъде сляп привърженик и партизанин. СбЦГМГ, 8. партизанства се, партизанствува се безл. Да се иска от държавата, значи да се демагогствува и партизанствува с интересите на безработните, с цел да се докопа властта, тъй като държавата никога нищо не ще даде. РС, 1933, бр. 2, 1.