ПАРТИЗАНЩИНА —Речник на българския език — алтернативна версия
ПАРТИЗА̀НЩИНА ж. Разг. Неодобр. Партизанство2; партизанстване, партизанствуване, партизанлък2. Предупредил я още да отбягва опасната във всяко отношение дружба с ученици от по-горните класове, тъй като партизанщината и бунтарството са успели да направят.. действителни поражения върху родолюбивите сърца на отделни младежи от горния курс. Д. Бозаков, ДС, 86. А мислеше и за дома си, за жена си, която обичаше спокойния и сит живот и която сега сигурно проклинаше и мъжа си, и партизанщината му, както тя наричаше участието му в комунистическото движение. Г. Караславов, ОХ IV, 242. — Колко пъти съм му думала на нашия син: "А бе, Зачо, бе, мама, що се не оставиш от тая партизанщина, че ще те затрият тия зверове по каушите." Н. Тихолов, ДКД, 207. Отхвърля [Христофоров] благата, предлагани от партията, в която се числи, и отвратен от партизанщината в България, напуска политическата кариера. М. Кремен, РЯ, 548. Пресечете користните ръце на партизанщината, която гледа на обществените блага като на плячка. Ас. Златаров, Избр. съч. II, 185.