ПАРТИЗА̀НЩИНА

ПАРТИЗА̀НЩИНА ж. Разг. Неодобр. Партизанство2; партизанстване, партизанствуване, партизанлък2. Предупредил я още да отбягва опасната във всяко отношение дружба с ученици от по-горните класове, тъй като партизанщината и бунтарството са успели да направят.. действителни поражения върху родолюбивите сърца на отделни младежи от горния курс. Д. Бозаков, ДС, 86. А мислеше и за дома си, за жена си, която обичаше спокойния и сит живот и която сега сигурно проклинаше и мъжа си, и партизанщината му, както тя наричаше участието му в комунистическото движение. Г. Караславов, ОХ IV, 242. — Колко пъти съм му думала на нашия син: "А бе, Зачо, бе, мама, що се не оставиш от тая партизанщина, че ще те затрият тия зверове по каушите." Н. Тихолов, ДКД, 207. Отхвърля [Христофоров] благата, предлагани от партията, в която се числи, и отвратен от партизанщината в България, напуска политическата кариера. М. Кремен, РЯ, 548. Пресечете користните ръце на партизанщината, която гледа на обществените блага като на плячка. Ас. Златаров, Избр. съч. II, 185.

Списък на думите по буква