ПАРТИЙКА —Речник на българския език — алтернативна версия
ПА̀РТИЙКА ж. Ирон. Умал. от партия. Няма вече мир в село Цепилово, няма спокойствие. От четири махали село, на пет партии се разцепило. Всяка партия на пет партийки. Всяка партийка по пет водачи. Елин Пелин, Съч. IV, 178. Той гледаше как прости и необразовани хора правеха бързи и доходни кариери, проклинаше трохите, що бе приел от колегата си, и обмисляше начин да се откъсне от него и от жалката му партийка. Г. Караславов, Избр. съч. I, 130. В такива тържествени минути като сегашните във секи народ сичките партии и партийки са са съединявале в едно неразделимо цяло. НБ, 1877, бр. 290.