ПАРТНЬОР —Речник на българския език — алтернативна версия

ПАРТНЬО̀Р м. Книж. 1. Участник в делови взаимоотношения (преговори, търговия, договориране, дискусии и под.) по отношение на друг, страна в делови контакти. Нашите партньори в преговорите стигнаха дотам, че предлагат това обследване на територията на държавите да става по волята на международен администратор. РД, 1958, бр. 360, 4. Търговията с кожи, водена от холандците в Олбани през 1664 г. преминала в ръцете на англичаните, които сменили холандците като търговски партньори на ирокезите. Л. Мелнишки, К, 55. Външнотърговски партньори. Равноправни партньори.

2. Артист, танцьор, състезател и под., по отношение на друго лице, с което участва заедно в роля, танц, сценично изпълнение, игра и под. Словото на сцената трябва да носи действие, ярко действие и тогава, когато няма партньор, когато актьорът произнася монолог. Т, 1954, кн. 5, 23. С натъжено сърце се съгласява да стане партньор на знаменития акробат. К, 1925, бр. 60, 3. Той отиде в гражданския клуб с надеждата да намери партньори за бридж или покер. Д. Ангелов, ЖС, 121. Дриблиращият [трябва] да наблюдава периферно партньора си и да му подаде веднага, щом последният достигне страничната линия. Б. Такев и др., Б, 46. // Кавалер, компаньон в някакво занимание. Методи погледна по-добре поручика; той едва сега позна партньора на Лина от бала на архитектите. М. Грубешлиева, ПП, 251. Ритуалът на удоволствията ѝ [на Ирина] не се променяше, сменяваха се само партньорите. Д. Димов, Т, 662.

3. Мъж по отношение на жена, с която живее обикн. в брачна връзка; съпруг, другар. С такъв грижовен партньор в живота ти си щастлива жена. // Разш. Животно по отношение на друго, с което установява полова връзка. Основните вътревидови отношения имат голямо значение за запазването на вида. Те започват да се проявяват още при търсенето и събирането на партньорите от двата пола. Биол. IХ кл, 1981, 49.

— От фр. partenaire или нем. Partner. — Друга (остар.) форма: па̀ртнер.