ПАРТУШИНА —Речник на българския език — алтернативна версия

ПАРТУШЍНА ж. Разг. Пренебр. Обикн. мн. Вещи, багаж, покъщнина; партакеш. Натовариха партушините и припасите на тая кола, а ние направихме каквото би сторил всеки честен човек на наше място: тръгнахме апостолски. Ив. Вазов, Съч. ХV, 113. И едва сега, когато помъкнаха своите партушини, те разбраха, че за един дълъг път през такова студено време не са взели онова, което ще им бъде най-потребно и най-полезно. Г. Караславов, Избр. съч. I, 420. — В тази къща вие повече няма да останете.. Запомни. Да не стигаме дотам да ви изхвърляме партушините на улицата. В. Геновскса, СГ, 291. — Влезте, починете във воденицата. Горе има соба, дето държа празни чували и други партушини. О. Бояджиев, П, 15.

◊ Вдигам си / вдигна си (обирам си / обера си, прибирам си / прибера си, сбирам си / сбера си, събирам си / събера си) / партушините. Разг. Пренебр. Вдигам / вдигна партушината. Диал. Пренебр. Отивам си, махам се. — Ще спим в хола, няма да ти пречим — продължи леля Дешка. — Пък на втори или трети декември, като мине преброяването, ще си дигнем партушините. П. Незнакомов, СНП, 68. И след като помълча [кметът], добави с по-мек, доброжелателски глас: — Като приятел те съветвам: събирай си партушините и вземай друма. Тук властта те не ще! А. Гуляшки, СВ, 26. — Кажете му — заповяда подофицерът — да си премести нанякъде багажа, иначе ще му теглим кибрита.. — Ей, бако, вдигай партушината, иначе — фююю! П. Вежинов, ЗЧР, 58-59.